14-05-2019
„Транспортният бизнес за социално справедливи и прозрачни тол такси“!
Представителите на националните браншови сдруженията в секторите „Транспорт“ и „Спедиция“, се обединихме в следната ПОЗИЦИЯ:
Първо категорично заявяваме, че всички сдружения подкрепяме въвеждането на тол системата в България, но искаме това да става при ясни правила и с реално обосновани цени.
Нашите искания са следните:
На първо място, настояваме за стриктно спазване на техническите изисквания на Пътната агенция към изграждането на тол системата, които включват изграждане на 420 пътни рамки (320 съществуващи и 100 нови) и оборудването им с камери и лазери, тестване на тол системата със задължителна продължителност от 6 месеца и доказване на ефективността ѝ със задължителна продължителност 12 месеца.
За да започнат тествания на системата, трябва да е налична цялата инфраструктура от пътни рамки. Стартиране на тестове на системата без задължителните пътни рамки и камери означава, че в системата липсват основните елементи за контрол, което е предпоставка за провала ѝ.
Настояваме МРРБ да предостави карта с всички построени пътни рамки и прилежащото им оборудване с точни координати на местоположенията им преди стартирането на тестове на системата.
Искаме МРРБ да представи и доклад за доказването на ефективността на системата преди официалното започване на функционирането ѝ.
Българският транспортен бранш подкрепя внедряването на системата, но с осъществяване на всички технически изисквания, които ще дадат ясни гаранции на българските граждани, че всеки нарушител ще бъде санкциониран, а не само тези, които доброволно и добросъвестно ще си плащат за изминато разстояние по пътищата.
На второ място, настояваме тол системата в България да обхваща само магистрали и пътища първи клас, които са част от европейските транспортни коридори, като същевременно бъдат осигурени и алтернативни неплатени маршрути за транспорта, както го изискват директивите на ЕС. В проекта на МРРБ се предвижда в тол системата да бъдат включени 10 837 км пътища от общо 19 861 км в републиканската пътна мрежа. Това означава, че след август 2019 г. за движение по 55% от пътищата в България ще трябва да се заплаща тол такса. За сравнение – в тол мрежата на Австрия влизат общо 4 397 км.(4% от всички пътища), в тази на Словакия – 2 275 км.(4% от всички пътища), в Чехия – 1300 км.(1% от всички пътища), в Германия – 15 300км. (7%) от всички пътища.
На трето място, предлагаме за база на тол таксите в България да се приеме германската системата, но съобразена с БВП на България, който е 5,5 пъти по-малък от този на Германия. Ако искаме да бъдем съпоставими с най-развитата икономика на ЕС, това означава, че за камиони стандарт Евро 6 цената трябва да е 6,7 стотинки на километър, за стандарт Евро 4 - 7,4 стотинки на километър, за Евро 3 – 8,5 стотинки на километър. Настояваме да се намали значително обявеният финансов резултат от въвеждането на тол системата в размер на 1 163 млн. лв. годишно. Тази сума е около 11 пъти по-голяма от събираната сега от превозните средства над 3,5 т.(103 млн. лв.). За сравнение – сумата, която иска да събира България от платени пътища, е над два пъти по-висока от тази, която се събира в Полша (495 млн. лв.), и 1,5 пъти по-висока от събираната в Чехия (775 млн. лв.).
Основания за това искане ни дават и изчисленията на различни браншове – производители и търговци – за промяна на цените на основните хранителни стоки при въвеждане на тол системата в обхвата, в който е планирана в момента.
На четвърто място, настояваме за приемането на социално поносими за хората и справедливи за бизнеса стойности на тол таксите. Настояваме също така в периода на влизане в действие на тол системата, както и при по-нататъшната й експлоатация, да има пълна прозрачност на извършваните действия, на основанията за вземане на решения за размера на тол таксите, за това колко реално струва издръжката на тол системата, както и за събирането и изразходването на парите от тол таксите. Настояваме МРРБ да поддържа ефективно сътрудничество с организациите на фирмите и на потребителите под формата на редовно заседаващ обществен съвет, в който всички засегнати страни да участват реално в различните етапи на процеса, да бъдат навременно информирани и подготвени.
На пето място, настояваме да се разгледат и приемат облекчения за превозвачите на вътрешния пазар, чиято дейност има социални функции, както е при автобусните превози, както и за фирмите, които доставят стоки от първа необходимост – храни и горива – за населението.
Около настоящата позиция се обединяват националните браншови сдружение в сектор „Транспорт“ и „Спедиция“, както следва:
- Съюз на международните превозвачи (СМП)
- Асоциация на българските предприятия за международни превози и пътищата (АЕБТРИ)
- Конфедерация на автобусните превозвачи (КАП)
- Национално сдружение на българските превозвачи (НСБП)
- Национално сдружение на българските спедитори (НСБС)
- Камара на автомобилните превозвачи в България (КАПБ)
- Асоциация на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива (АБТПВПГ)
- Камара на автомобилните превозвачи в България (КАПБ)
- Българска асоциация на сдруженията в автомобилния транспорт (БАСАТ)